Те се целеха в децата
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
8 май 2024 година
Върнах се в града един час преди обстрела на моя микрорайон.
По пътя си мислех – стигна ли си, ще отворя преносимия компютър и ще ви развеселявам с „ приключенията на добермана на село по време на дъждовна буря “. Всъщност, ние поради това и се върнахме от вилата. Започнаха дъждове, мълнии, рязко застудя.
Отгоре на всичко срещнахме тази заран един дядо с кози, той чак се прекръсти и пита: „ Вие – какво, тук ли нощувахте?! “. Оказа се, че в селото няма гръмоотводи и виладжиите са го напуснали още в навечерието на бурята.
И още желаех да ви опиша, по какъв начин Хектор снощи избяга в гората през дупката в оградата. И по какъв начин го търсех под дъжда, виках, чак си изгубих гласа. А той се върна – радостен, замърсен, очите мублестят, а муцуната му силно мирише на глиган. Исках да се пошегувам на тази тематика – че всички естествени хора за празниците имат печено месо, а аз имам доберман с мирис на глиган.
Но през днешния ден не ми е до смешки.
Буквално един час откакто влязохме в нашия апартамент, в Харкив прогърмя мощен гърмеж. Моят многоетажен блок подскочи и за секунда увисна във въздуха – такова беше чувството.
Сирени нямаше.
Минути по-късно в градските чатове писаха, че системата за обявяване се е развалила. Писаха даже, че това са гръмотевици, по тази причина не е имало обезпокоителен сигнал.
Докато разнообразни хора от разнообразни краища на Харкив предлагаха своите версии, чух от прозореца ужасяващите крясъци на хората.
По улицата с вой фучаха коли на Бърза помощ. Значи, обстрел.
След още няколко минути жителите на нашия микрорайон бяхме потресени от съобщението в чата от една майка: „ Моят Олег и още три момчета играеха футбол. Снарядът е улучил стадиона. Лицето на Олег е одраскано, останалите са накъсани на части “.
От вечерните вести ще научите, че съветската ракета се е взривила посред учебния стадион в Салтивка. Седем души са потърпевши, четири от тях - деца. Две момчета са в тежко положение.
Не знам дали е подходящо тук да благодаря на Бог за неприятното време. Ако през днешния ден беше топло, „ статистиката “ щеше да е отчайваща.
Това е най-хубавият стадион в нашия микрорайон, дечурлигата идват тук на всички места от околността – със скутери, ролкови кънки, колела. Велопистите са гладки, баскетболната площадка е разчертана, футболното поле е оградено, има и фитнес уреди.
Каквото и да кажат днес кремълските пропагандисти, каквито и легенди да измислят за генщаб на НАТО посред футболното поле или база на френския легион в съблекалнята на учебното заведение, мога с абсолютна сигурност да заявя: те се целеха в децата.
Там няма нищо – нито „ центрове за взимане на решения “, нито „ обекти на сериозна инфраструктура “.
Жилищни сгради, детска градина, стадион, учебно заведение. И това е всичко.
До това учебно заведение е много комплицирано да стигнеш с кола. Повярвайте ми, знам, аз там гласоподавам. Винаги мрънкам, паркирайки колата си на половин километър от учебното заведение.
На един от юношите му е откъснат крак.
Харкив, 8 май. Постът е за Хага.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
8 май 2024 година
Върнах се в града един час преди обстрела на моя микрорайон.
По пътя си мислех – стигна ли си, ще отворя преносимия компютър и ще ви развеселявам с „ приключенията на добермана на село по време на дъждовна буря “. Всъщност, ние поради това и се върнахме от вилата. Започнаха дъждове, мълнии, рязко застудя.
Отгоре на всичко срещнахме тази заран един дядо с кози, той чак се прекръсти и пита: „ Вие – какво, тук ли нощувахте?! “. Оказа се, че в селото няма гръмоотводи и виладжиите са го напуснали още в навечерието на бурята.
И още желаех да ви опиша, по какъв начин Хектор снощи избяга в гората през дупката в оградата. И по какъв начин го търсех под дъжда, виках, чак си изгубих гласа. А той се върна – радостен, замърсен, очите мублестят, а муцуната му силно мирише на глиган. Исках да се пошегувам на тази тематика – че всички естествени хора за празниците имат печено месо, а аз имам доберман с мирис на глиган.
Но през днешния ден не ми е до смешки.
Буквално един час откакто влязохме в нашия апартамент, в Харкив прогърмя мощен гърмеж. Моят многоетажен блок подскочи и за секунда увисна във въздуха – такова беше чувството.
Сирени нямаше.
Минути по-късно в градските чатове писаха, че системата за обявяване се е развалила. Писаха даже, че това са гръмотевици, по тази причина не е имало обезпокоителен сигнал.
Докато разнообразни хора от разнообразни краища на Харкив предлагаха своите версии, чух от прозореца ужасяващите крясъци на хората.
По улицата с вой фучаха коли на Бърза помощ. Значи, обстрел.
След още няколко минути жителите на нашия микрорайон бяхме потресени от съобщението в чата от една майка: „ Моят Олег и още три момчета играеха футбол. Снарядът е улучил стадиона. Лицето на Олег е одраскано, останалите са накъсани на части “.
От вечерните вести ще научите, че съветската ракета се е взривила посред учебния стадион в Салтивка. Седем души са потърпевши, четири от тях - деца. Две момчета са в тежко положение.
Не знам дали е подходящо тук да благодаря на Бог за неприятното време. Ако през днешния ден беше топло, „ статистиката “ щеше да е отчайваща.
Това е най-хубавият стадион в нашия микрорайон, дечурлигата идват тук на всички места от околността – със скутери, ролкови кънки, колела. Велопистите са гладки, баскетболната площадка е разчертана, футболното поле е оградено, има и фитнес уреди.
Каквото и да кажат днес кремълските пропагандисти, каквито и легенди да измислят за генщаб на НАТО посред футболното поле или база на френския легион в съблекалнята на учебното заведение, мога с абсолютна сигурност да заявя: те се целеха в децата.
Там няма нищо – нито „ центрове за взимане на решения “, нито „ обекти на сериозна инфраструктура “.
Жилищни сгради, детска градина, стадион, учебно заведение. И това е всичко.
До това учебно заведение е много комплицирано да стигнеш с кола. Повярвайте ми, знам, аз там гласоподавам. Винаги мрънкам, паркирайки колата си на половин километър от учебното заведение.
На един от юношите му е откъснат крак.
Харкив, 8 май. Постът е за Хага.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ